ЗА̀ЛПОВО нареч. За стрелба, стреляне – едновременно с няколко оръжия или оръдия; в залп. Ще стреляте бавно, ще стреляте залпово, ама всеки ще си избира по един генерал. Й. Вълчев, РЗ, 88. Той отново зареди картечния си пистолет и продължи да обсипва с куршуми улицата. Картечниците му отговаряха залпово. Д. Ангелов, ЖС, 494.