ЗА̀ЛУДО нареч. Остар. и диал. Напусто, напразно, без полза, без смисъл, без да има защо. Тримата съдружници заговориха да откарат следващия петък в града първите четири или пет товара дъски. Време беше да се види дали не бяха залудо усилията им. Д. Талев, И, 326. Добрият къщник е пестовен; той не работи у несвяст, затова и не пръска залудо това, чтото е спечелил с пот и мъка. Лет., 1871, 232. – Мома Калино, Калино, / твойето ситно одене, / моето често доождане / давно не бъде залудо. Нар. пес., СбНУ XLVI, 185. Залудо, либе, залудо, / залудо биеш темнина, / залудо газиш калове – / язе та не ща, та не ща. Нар. пес., СбНУ XLIV, 350. Залудо работѝ, залудо не стой. Погов.