ЗАЛУДУ̀ВАМ, -аш, св., непрех. Започна да лудувам, да немирствам; залудея1. Децата, заразени от настроението на възрастните, залудуваха повече от друг път. Ст. Чилингиров, РК, 207. Веднага то [кучето] залудува от радост. Тичаше, подскачаше, гледаше чича Митуша с насълзени щастливи очи и на два пъти се подхвърли и го лизна с езика си по лицето. Й. Йовков, АМГ, 34. Неочаквано залудува повърналата се зима, не се виждаше кога ще се проясни небето и кога ще се отворят пътищата. Цв. Минков, МЗ, 114.