ЗАЛУКА̀ВСТВАМ, -аш, св., непрех. Книж. Започна да лукавствам. – И екзархът е прав, и ние сме прави – залукавствал Исмаил, изпитващ уважение пред личността на „попа дипломат“. Хр. Бръзицов, НЦ, 307.


Източник: Речник на българския език (онлайн)