ЗА̀ЛЧЕ, мн. -та, ср. Простонар. Залъче. Вземе ли мама да готви за пладне, гледам все и аз да се навъртам край огнището и да съм окол нея. Защото ту залче ще ми топне в гозбата, уж да я опитам, ту мръвчица ще ми откъсне. Т. Влайков, Пр I, 5. Нищо не бяха сложили в уста. Къде в тия купонни времена можеш да намериш нещичко, дори залче хляб. Б. Болгар, Б, 37. Ако чуят мойте бракя, / тебе, лудо, ке загубат: / ке те сечат парче по парче, / парче по парче, залче по залче! Нар. пес., СбНУ Х, 35.