ЗАЛЪГА̀ЛКА ж. 1. Предмет, който служи за залъгване, за забавление на деца. Какви ли не детски залъгалки имаше в тая книжарничка! В нейните шкафчета и витринки се намираха и тетрадки, и въртележки, и гумички, и бомбички. Д. Калфов, ИТШ, 36. // Разш. Нещо, което служи за занимание, за развлечение, за отвличане на вниманието. Често вадеше от джоба си броеницата, характерна залъгалка за възрастните хора, търсещи чрез нея едно отклоняване от влечението към тютюна. СбЦГМГ, 137. Отначало Фейзи се мъчеше да си намери залъгалка: гледаше как слънцето огрява надолу и все по-надолу отсрещния склон. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 98.
2. Малко стихотворно произведение, което се казва или пее за забавление на деца. В тях [детските списания] Дора Габе печаташе мънички стихотворения, сърдечни поемки, жизнерадостни песни, весели залъгалки. Те плениха детските сърца със своята топлота. Г. Русафов, ИТБД, 58. С голям интерес децата от всички възрасти посрещат книгата на Трайко Симеонов „Изворче на жива вода“, в която са събрани народни приказки, разговорки, скороговорки, залъгалки. Цв. Ангелов, ЛФ, 1956, бр. 48, 2.
3. Прен. Ирон. Нещо, което служи за измамно отвличане на вниманието, за залъгване. И чак сега той разбра, че угодливите усмивки, киманията и благословиите при почерпушките в кръчмите и кафенетата са били само залъгалки. Г. Караславов, С, 138. Стопанските брътвежи на Мантан са празни залъгалки. К. Петканов, ДЧ, 147. Разбра се, че моят тъст хабер си нямал да ме направи на овцете си ортак. Че за него аз съм един аргатин без пари и неговите думи за „общо“ и „наше“ били залъгалки само, въдицата му да клъвна. Н. Хайтов, ДР, 85. Ние искаме веднъж завинаги да спрат залъгалките за подобрение на живота след войната. Д. Добревски, БКН, 267.