ЗАЛЪКАТУ̀ШВАМ, -аш, несв.; залъкату̀ша, -иш, мин. св. -их, св., непрех. Започвам да лъкатуша. Неравният, занемарен междуселски път зави наляво и залъкатуши към първите гънки на планината. Д. Спространов, ОП, 9. Пътечката се провря през стара дъбова гора, а после залъкатуши между ниски храсти. Л. Александрова, ИЕЩ, 94. По лицето на овчаря залъкатуши струя кръв и обагри бялата му риза. М. Смилова, ДСВ, 108. Край Костадин залъкатуши пеперудка, някаква птичка прехвръкна наблизо. Ем. Станев, ИК I и II, 159. Една моряшка хармоника разтяга няколко проточени акорди и после залъкатушват игривите тактове на някакъв стар Щраусов валс. Св. Минков, ДА, 25-26.