ЗА̀ЛЪЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от залък (в 1 знач.); малък залък, къшейче. Владислав сложи в устата си едно малко залъче. Д. Талев, С II, 138. На едно от предните колела на каручката стои майка му и яде симид, като чупи с почит залъче по залъче. Елин Пелин, Съч. I, 183. – И аз лакомо почвам да топя залъчета с мед. Т. Влайков, Пр I, 131. Той се мъчеше да яде по-бавно и по-сдържано. Чупеше хляба на малки залъчета, но ги изгълтваше едно след друго. Г. Караславов, С, 22.
– Друга (простонар.) форма: зàлче.