ЗАЛЪЩЯ̀ВАМ, -аш, несв.; залъщя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. залъщя̀л, -а, -о, мн. залъщèли, св., непрех. Започвам да лъщя. Задимяха параходи и желязната им броня зловещо залъщя на слънцето. Й. Йовков, Разк. II, 88. Наведе се над детето. То, щом го видя, засмя се, отвори чудните си малки уста и двете седефени зъбчета залъщяха. А. Каралийчев, ЛС, 22. Ако не бяха спуснатите вежди, щяха да видят как очите му залъщяха като смазана цев на пушка. Д. Вълев, З, 40.