ЗАЛЮ̀БВАМ, -аш, несв.; залю̀бя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Изпитвам чувство на любов към лице от другия пол; влюбвам се, обиквам. Искаше сама да си избере мъж, да го залюби от сърце. К. Петканов, ОБ, 76. – Аз щом те видях, и те залюбих – каза стражарят. Елин Пелин, Съч. II, 47. Жал ми е за теб, Севдано! За тебе – сирота, че мене – халосника залюби! Ц. Церковски, ТЗ, 161. Залюбил е млади Камен / Цена хубавица / и за Цена сè милее / негова душица. Ив. Вазов, Съч. IV, 5.
2. Разш. Изпитвам чувство на възхищение, обич и всеотдайност към нещо или някого; влюбвам се, обиквам. Чужденците с тъга напускат София, която са успели да залюбят, и покрай нея – България. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 137. В града той [Елин Пелин] е един пришелец. Ако се е отдалечил от селото, то е за да го залюби още повече. К. Величков, ПССъч. VIII, 189. Той не можеше да се примири, че Еленко – предателят, ненавистният подлец, може искрено да залюби опасното и славно дело, което до снощи искаше да оклевети и смаже. П. Стъпов, ЖСН, 250. залюбвам се, залюбя се I. Страд. от залюбвам. II. Взаим. от залюбвам в 1 знач. Така са се двама сговорили, / сговорили още залюбили / майстор Манол и бяла Айкуна. А. Разцветников, Ст, 206.
ЗАЛЮ̀БВАМ СЕ несв.; залю̀бя се св., непрех. Остар. Обикн. с предл. в, с. Залюбвам. В Русе се залюби в Драга. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 30. Лош е – щом види жена, изведнъж се залюбва. Г. Райчев, Избр. съч. I, 204. Той се залюбва и тъкмо десет години наред пастри и къта, та чак тогава въвожда вкъщи и пригръща до сърце своята избраница. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 158. Любица, прекрасна и в разцвета на младост и жизненост, бе се залюбила с тоя младеж. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 78. Търговецът забележи, че Найден се залюби в книги и вестници, които той дълбоко мразеше в Бяла черква. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 20.
– Друга (остар. и диал.) форма: залѝбвам.