ЗАЛЮБÈЗНИЧА, -иш, мин. св. -их, св., непрех. Започна да любезнича. – Стани, моето момче – усмихнат насмешливо, залюбезничи капитанът. Х. Русев, ПС, 209. – Не само ще преместим белезниците, но и ще те освободим, ако ни кажеш самата истина! – залюбезничиха всички в един глас. К. Митев, ПБ, 310. – Ще питате, когато стигнете плод-зеленчука! – Благодаря! Благодаря! – залюбезничи Микроба. Ч. Шинов, ПВ, 79.