ЗАЛЮЛЯ̀ВАМ1, -аш, несв.; залюлѐя, -ѐеш, мин. св. залюля̀х, прич. мин. св. деят. залюля̀л, -а, -о, мн. залюлèли, прич. мин. страд. залюля̀н, -а, -о, мн. залюлèни, св., прех. 1. Започвам да люлея; залюшквам. Тя хвърля сърпа, поема на гърди малкото пискунче, залюлява го тихо в прегръдките си. Елин Пелин, Съч. I, 155. Нонка взе батьовото си момченце, издигна го над главата си и го залюля. И. Петров, НЛ, 9. Вечно зелени борики / остри върше залюляха. / Дъбове многовековни / срещу нощта зашумяха. К. Христов, ПХ (превод), 33.
2. В съчет. с песен. Започвам да пея, запявам песен с много извивания на гласа; заизвивам. И от вратника още слушам нейния ясен, звънлив глас — залюляла е някоя жална, та милна песен. Т. Влайков, Съч. II, 13. А Ганчо Перчема, който рядко биваше трезвен, беше вече залюлял: „Дружино вярна, сговорна“. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 148.
3. В съчет. с хоро, танц и под. Започвам да въртя, да вия, да извивам хоро, танц и под.; завивам1, заизвивам. Преди да се влезе в гората, има полянка, заобиколена с високи дървета. Тук дружината залюляла хоро. З. Стоянов, ХБ, 353. И като викнат с крехките си гласове едни скокливи песни, па като залюлеят онова кръшно хорце — не може да им се наслуша и нагледа човек! Т. Влайков, Съч. I, 1925, 189. Хайдутите подхвърлиха калпаци нагоре и залюляха кръшно хоро под свирнята на гайдата. М. Марчевски, П, 33. Заиграли и запели / чудни песни из пустини, / бясно хоро залюлели / белоногите богини. Ив. Вазов, Съч. IV, 107. залюлявам се, залюлея се страд.
ЗАЛЮЛЯ̀ВАМ СЕ несв.; залюлèя се св., непрех. 1. Започвам да се люлея; залюшквам се. Висока тръстика се залюлява над блатата. Й. Йовков, Разк. II, 32. Когато отнякъде пробиеше някой освежителен полъх, житата се залюляваха леко и весело. Г. Караславов, СИ, 62. Като малко бяло знаме, клончето се изви над водата, падна и се залюля по вълните. К. Константинов, ПЗ, 143. Като затропат ония чехли, като се залюлеят ония бели ръкави и алени вълненици. Люшка се хоро, доде слънце зайде. Ил. Волен, РК, 48. Бесилки се залюляха, колове с човешки глави се дигнаха. К. Петканов, П, 50. Сложи ръце на кръста и като се залюля по свой навик, занарежда. Н. Каралиева, Н, 153.
2. За песен, смях, вик — започвам да се разнасям, да ехтя във въздуха. Нейде екват дружни момински гласове и над полето се залюлява тъжна песен. Елин Пелин, Съч. V, 54. В съседната стая се залюля кръшен смях. Д. Немиров, Др, 106. Над множеството се залюля възторжен вик. В. Геновска, СГ, 34. Тихо, но настойчиво се залюляха няколко встъпителни испански мотива. Др. Асенов, СВ, 67.
3. За хоро или танц — започвам да се въртя и извивам; завивам се, заизвивам се. Ръцете сами се подават и в миг се залюлява чудно хоро. Й. Йовков, СЛ, 162. Хорото отново се залюля. Хайдутите се хванаха до момите. М. Марчевски, П, 74. Сбор се сви над селото през нощта, огньове се запалиха, гайди и кавали засвириха и хора се залюляха. А. Страшимиров, А, 222-223.
ЗАЛЮЛЯ̀ВАМ2, -аш, несв.; залюлèя, -èеш, мин. св. залюля̀х, прич. мин. св. деят. залюля̀л, -а, -о, мн. залюлèли, прич. мин. страд. залюля̀н, -а, -о, мн. залюлèни, св., прех. 1. Правя нещо или някой да се люлее, да се клати за кратко време или от време на време; разлюлявам, разлюшквам, разклащам, поклащам. Разпасала шарена престилка и вързала люлка между два бора. И сложила в люлката пеленачето си — когато ветрец повее, той да го залюлей. А. Дончев, ВР, 18. Един след друг пътниците наскачаха в лодката, залюляха я и насядаха кой където намери място. А. Каралийчев, НЧ, 62. Сегиз-тогиз ветрецът подухваше и залюляваше листата на глогините и разцъфтелите шипки. Ив. Вазов, БП, 55. Отвън повея хладен ветрец, залюля отвореното крило на прозореца. К. Калчев, СТ, 275. — Мъчно е така, Стоилко — рече по едно време Станчо, без да я погледне, и тъжно залюля глава. Елин Пелин, Съч. II, 21. Мита хвана ръката на мъжа си, залюля я няколко пъти и се притисна до рамото му. К. Петканов, ЗлЗ, 230. // Раздвижвам някакъв предмет във въздуха ту в една, ту в друга посока, за да го хвърля, метна надалеч. Вдигаха ги [дъските] по двама и като ги залюляваха, мятаха ги върху напречните железни греди. Н. Антонов, ВОМ, 54. Снеха Бекировия труп от коня, извадиха един кемер от кръста му и като го уловиха за по един крак и ръка, залюляха го и го метнаха на брега. Ц. Гинчев, ГК, 289.
2. Подкарвам нещо (каруца и под.) да се движи по неравен път, като се люлее. Пред склада го чакаше сивото му конче, впрегнато в двуколката. Кончето усети юздата и залюля двуколката по една просека между овошките, към портала на имота. Д. Вълев, З, 201.
3. За треска, студ и под. — правя някой да се тресе, силно да трепери, предизвиквам силно треперене на тялото на някого; задрусвам. Отначало лежеше неподвижен и бледен и гледаше тавана, сетне зъбите му почнаха да тракат и накрая го залюля такава треска, че той просто подскачаше на кревата. Г. Караславов, Избр. съч. II, 195.
4. Прен. За чувство, настроение, състояние и под. — обхващам, завладявам някого или се ширя, разпростирам се върху нещо. Залюляха ме нови надежди — обикнах науката си, четях странична литература по нея, замечтах — да стана професор, учен, известен юрист. Ил. Волен, МДС, 27-28. Стана му топло, зави му се свят. Залюля го някаква кротка лудост и като пристъпваше бавно и несигурно, той отиде в килера, отвърза въжето от кофата и се отправи към ореха. И. Петров, МВ, 83. Нов ропот залюля събранието. Елин Пелин, Съч. IV, 15. Той [щурецът] свири някъде в царевичната шума или зад някой жълт лист в градината и в неговата безконечна песен будният гостенин ще долови оная широка мъка, която от незапомнени години е залюляла българското село. А. Каралийчев, С, 298. залюлявам се, залюлея се страд.
ЗАЛЮЛЯ̀ВАМ СЕ несв.; залюлèя се св., непрех. 1. Придвижвам се с люлеене, плавно един или няколко пъти ту в една, ту в друга посока; разклащам се, люшвам се, разлюлявам се. Там видял, че преди това някои са правели люлка, но тази люлка била изсъхнала и слаба. Залюлял се той веднъж, но изсъхналите пръчки се разплели и той насмалко не тупнал долу. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 260. Припукаха пушки. Стъклата на прозорците зазвъняха. Къщите се залюляха. Й. Йовков, СЛ, 18. Клонът се залюля, отиде до другия прозорец и се върна. Д. Габе, Н, 18. Откъм залива бързо се носеше гиздава моторна яхта. Тя се плъзна леко край позеленялата от влага стена, залюля се и се спря пред самите стъпала. Ал. Бабек, МЕ, 36.
2. Изгубвам равновесие, устойчивост и се наклонявам, политвам ту в една, ту в друга посока; олюлявам се. Трясна изстрел. Поручикът се залюля, извика и падна назад. Кл. Цачев, СШ, 50. Турчинът се залюля, неволно пристъпи няколко крачки и едва не падна на ръцете си. К. Петканов, Х, 14. Блед като мъртвец, царят се изправи, залюля се и грохна. М. Смилова, ДСВ, 284. От носа му руква кръв, той се залюлява и пада в безсъзнание на земята. Св. Минков, Избр. пр, 458.3. Тръгвам, като се люлея; залюшквам се. Стана от леглото, наметна се с дълга дреха и се залюля към вратата. К. Петканов, ЗлЗ, 86. Талигите тръгнаха. След тях се залюляха и конниците. Й. Вълчев, СКН, 178. Поведе Лазар Глаушев младата си жена, залюля се, потече след тях през сводестата църковна врата пъстрото множество. Д. Талев, ЖС, 469. Тълпата се залюля и тръгна — из улиците се проточи новият свят. К. Петканов, В, 174.
4. С предл. от и в съчет. със съществителни, които изразяват емоционална възбуда, означава много силно изживяване на състоянието, посочено от съществителното. А Ямука го гледа известно време, па току зине с грамадните си уста и се залюлее от силен беззвучен смях. Д. Немиров, Б, 10. Боре се залюля от изненада. Й. Вълчев, СКН, 84. Катя се залюля от смущение. Всичко ѝ се видя толкова необичайно! И тримата попове с дълги бради, и големият кръст на масата пред тях, и иконите по стените. Ст. Чилингиров, РК, 294.
◊ Една ни е <люлка> залюляла. Разг. Имаме еднаква участ, еднакво лоша съдба. Тоя смях и общата им болест поуспокои объркания Стоенчо. Нали не е само той с празен хамбар. — Братя сме, една ни люлка залюляла. Ц. Церковски, Съч. III, 236. Каквато ме е залюляла. Разг. Като възклицание за израз на отчаяние поради лошото положение, състояние, в което се намирам. Тя каквато ни е залюляла, не знам. Ще стане нещо, ама де да видим. Й. Йовков, ЧКГ, 165. Пуста турска неволя... Тука гледам уж свободно, а сиромахът си е пак сиромах — eх! Каквато ни е залюляла... Л. Стоянов, Б, 34. Каквато ме е <люлка> залюляла, такава ще ме долюлее. Разг. Употребява се, за да означи, че някой тегли цял живот. Тате промълви с гласа на една оживяла безнадеждност: — Няма какво, каквато ни е залюляла, такава ще ни долюлее; ново време, нови грижи. Ст. Чилингиров, ХНН, 120. Старата пък прекарваше през ума си своя тежък и нерадостен живот. „Каквато те залюлее, такваз ще те долюлее.“ Г. Караславов, Тат., 41.