ЗАЛЮЛЯ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от залюлявам2 и от залюлявам се. Люлката бе окачена за една кука на тавана и при всяко залюляване аз прелитах над калпаците на мъжете. И. Петров, ОЗ, 37.
