ЗАЛЮ̀ШКВАМ, -аш, несв.; залю̀шкам, -аш, св., прех. Започвам да люшкам; залюлявам1. Той изгледа другарите си и като вдигна ръка, в която държеше едър заек, залюшка го насам-натам. Елин Пелин, Съч. IV, 220. Извърнал се [попът] и така залюшкал кадилницата, че въгленчетата изпопадали по шареното чердженце. О. Василев, ЖБ, 339. Утринният вятър излезе и залюшка тихо клоните на буките. Ив. Вазов, Съч. VII, 66. Тих вечерник залюшка върбовите гранки. Ц. Церковски, Съч. III, 26. залюшквам се, залюшкам се страд.
ЗАЛЮ̀ШКВАМ СЕ несв.; залю̀шкам се св., непрех. Започвам да се люшкам; залюлявам се. Още един полъх наду платната. Яхтата се залюшка отначало леко, след това все по-силно и по-силно. М. Марчевски, ОТ, 36. Излезе вятър, дигна се прах, салкъмът пред прозорците се залюшка и зашумя. Й. Йовков, ВАХ, 184. Двете момичета се хванаха една о друга и крехките им снаги се залюшкаха от силни хълцания. Минута, две — и те рухнаха на земята, задавени от сълзи и глух плач. Ц. Церковски, Съч. III, 30.