ЗАЛЯ̀ГАМ1, -аш, несв.; залèгна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Лягам на земята, обикн. зад нещо, което ме прикрива, за да не бъда забелязан или засегнат от някого или нещо. „Залегни! Залегни!“ Войниците се разпръсват на групи и залягат. Й. Йовков, Разк. I, 88. Пехотинците хвърляха след тях последните си бомби, след това залягаха и стреляха. П. Вежинов, ВР, 142. Като залегна още по-удобно зад поваленото дърво, Митко се прицели към войниците и откри стрелба по тях. М. Марчевски, МП, 195.
2. Прен. С предл. в, у. За думи, мисъл, образ, идея и др. — прониквам и оставам трайно у някого; врязвам се, запечатвам се. Думите на председателя здраво залегнаха в съзнанието на Алекси. Кр. Григоров, Н, 28. Струваше ми се, че никога няма да успея в амбицията си освен ако го сполетеше някакво нещастие. Тая мисъл все повече и повече залягаше у мен. Й. Демирев и др., ОС, 96. Дълбоко в душата му бе залегнало убеждението, че щом той, честният, неопетнен учен, се е запретнал да се бори за спасението на страната, трябва да бъде безрезервно подкрепен от всички. Ем. Станев, ИК I и II, 276. Образите на Кирил и Методий и великото им дело залегнаха здраво в съзнанието ми. Кр. Григоров, ОНУ, 30. Нашият поет се е вслушвал в гласа на народния певец и три негови песни са залегнали дълбоко в душата му. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 170.
3. Прен. С предл. в, у. За чувство — силно и трайно обхващам, завладявам някого, засядам у някого. Бойо преглътна обидата, но омразата залегна дълбоко в сърцето му. Г. Караславов, СИ, 298. — Нищо страшно няма — произнесе с престорено спокойствие Морозов, но в душата му бе залегнала тежка мъка. К. Ламбрев, СП, 90. И една нова болка се хлъзна като пиявица и залегна в душата му, готова да засмуче — мисълта, че бе избягал, а не бе останал да умре с другарите си. Зл. Чолакова, БК, 35. Страхът от тези проклети съгледници залягаше все по-дълбоко и по-дълбоко в сърцето на Орфея. Г. Караславов, Избр. съч. V, 342.
4. Прен. С предл. в. Служа, използван съм като основа, база на нещо, лягам в основата на нещо (произведение, план, теория и др.). Основните принципи на „Декларацията на правата“ трябвало да залегнат в конституцията [на Франция] , която Учредителното събрание изработило през 1791 г. Ист. VIII кл, 47. — Моля, съобщете на господин Раковски какво решение е залегнало в споразумението между сръбското и турското правителство специално за командваната от него легия. Ст. Дичев, ЗС I, 228. Праволинейното разпространение на светлината е залегнало в основата на така наречената геометрична или лъчева оптика. Вл. Харалампиев, ПСС, 25. Научният подход към природните явления, който започва да се развива още през Ренесанса, става преобладаващ метод през XIX век и заляга в основата на материалния и интелектуалния прогрес. Пл, 1969, бр. 23, 73.
ЗАЛЯ̀ГАМ2, -аш, несв.; залèгна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Обикн. с предл. над, в и (диал.) на. Влагам много старание и усилия в извършване на нещо, в работата върху нещо; старая се. — Винаги, когато внимаваше и четеше, непременно получаваше шестици, особено в края на сроковете. Тогава упорито залягаше над учебниците. П. Стъпов, ГОВ, 47. Като видя как залягаше над книгата, баща му прати го и в горно училище. Ем. Коралов, ДП, 25. Хитростите на хаджи Станьо оскърбяваха баща ми, но той не се отчайваше и залягаше още повече в работата си. Г. Белев, ПЕМ, 29. Учителят ми писа, че момчето ни много залягало на учението и ще сторим голям грях, ако го откъснем от школото. Г. Русафов, ИТБД, 123. Черньо залегна на занаята си. А. Страшимиров, А, 138. // Обикн. с предл. над. Разг. Заемам се, захващам се с нещо с много желание или упоритост, усърдие, старание. Щом се прибра от града, Георги залегна над втория том и не го остави до зори. Г. Русафов, ИТБД, 160. Афанасий предложи да ме учи на езика банту, който бил много потребен тук. Залягах над езика вече две седмици. З. Попов, ЗС, 61.
2. Обикн. несв. Разг. Трудя се усърдно, старателно; старая се. Подир тази къща съм тичала цял живот, млада вдовица останах и съм залягала, и съм се бъхтала, и зла дума не оставих да хвърлят връз нея досега. П. Тодоров, Събр. пр II, 115. Райка припкаше и залягаше по цял ден и знаеше сѐ кога какво ще трябва да се върши из къщи и кога е време за женска работа. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 12. — Дръж, хубава свирка имаш — посегна Орфей към малкия овчар. — Учи се, залягай и ще се научиш още по-хубаво да свириш. Г. Караславов, Избр. съч. V, 340-341. Майка на Радка думаше: / „Работи, Радке, залягай, / недей са мама потурчва, / че добро ли йе турското, / турското, Радке, робството?“. Нар. пес., СбНУ XLVI, 106.
3. С предл. за. Проявявам загриженост, полагам грижи, труд за доброто или успеха на някого или нещо; милея, радея, болея. Сама селянка, Антица много залягаше за селяните. Й. Йовков, ЧКГ, 77. Като си спомня за мама, не мога да не кажа как тя залягаше за нас. Винаги сме били прилично облечени и добре нахранени. КГ, 1972, кн. 1, 3. Уверявате ли се, че вън от обществото человек е нищо? Като сте разбрали това, трябва със сичката си сила да поддържате народа си и да залягате за него. Т. Икономов, ЧПГ, 14. Все за другите залягах, / благороден бях юнак; / всякому се аз отлагах / и останах без калпак. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 155. Залягам за работата си. Δ Залягам за родния си град.
4. Остар. Със следв. изреч. със съюз да. Полагам усилия и влагам старание да извърша, да постигна нещо; стремя се, старая се. Кривцов залягаше по всеки начин да ни успокои и предума да влезем вътре. Ив. Вазов, Съч. XI, 66. Тя с особена почит и с някаква завист дори гледаше на чиновника. На времето толкова залягаше и нейният Колчо да се изучи на книга! Т. Влайков, Съч. I, 1925, 295. Килийните учители са залягали да научат учениците си криво-ляво само да четат и пишат. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 63. Погрешка правят и които много залягат да приучат детето на храна каквато ядат отрасли хора. Й. Груев, КН 7 (превод), 106. заляга се, залегне се безл. За чистотата и къпението [на децата] през тоя период трябува да ся заляга не по-малко, отколкото докле са били пеленачета. А. Начев, Лет., 1872, 138.
ЗАЛЯ̀ГАМ СЕ несв.; залèгна се св., непрех. Остар. 1. Залягам2. Секий баща и сяка майка тряба особено сега, когато дните хванаха да растат, да ги [децата] карат да са залягат за уроците си. У, 1871, бр. 21, 325. Но голямата слава на тогози мъжа [Темистокъл] подигна върху мнозина от съгражданите му и от страните, които, като го одумали, че ся залягал уж да предаде Елада на персите, завършили да ся изпъди от човечеството си. П. Р. Славейков, СК, 79. В мравуняците живее цял рояк мравки, няколко мъжки и безчетни работници или ялови мравки. Тия сетнешните са залягат да отхраневат малките мравчици. Ив. Богоров, СИНЕ, 46.
2. С предл. с. Занимавам се с нещо, работя върху или в областта на нещо. Японците много приличат на китайците по нравите и обичаите си, залягат са със земеделие, търговия, занаети и с мореплавание. Ив. Момчилов, МПЗ, 55. Жално и умилно ни иде да го кажем, че п. Груев, ако и да ся заляга млого години с народния език, не може още да го наснове с ония истински и същи нишки, които го правят сладък и приетен. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 4, 6. Тия [молдованите] държат восточна православна вяра, залягат ся повече със скотовъдството, нежели с орачеството. Ив. Богоров, КГ, 160.