ЗАЛЯ̀Н, -а, -о, мн. залèни. Прич. мин. страд. от залея1 като прил. Само в съчет.: Пиян-залян. Разг. Ирон. Обикн. като сказ. опред. нечленувано. Който е много пиян. Не мина ден и Аргир се закандилка из улиците пиян-залян, като пееше и църковни, и други песни на гръцки език. Цв. Минков, МЗ, 137. Сиромах Лило, ходи божем, ама баш като че е пиян-залян, едвам пристъпва, па се клатушка. М. Георгиев, Избр. разк., 54. Млади момци, пиени-залени, подбират напреде си няколко от тези ленивци — цигулари, които поведат пред махлата, тръгват от къща в къща да пиянствуват безсрамно. Ил. Блъсков, ПБ III, 15.