ЗАМ предл. Остар. и диал. Обикн. в съчет.: Зам да сложен съюз. За да. — Сина ще ми го уморят... Тикнаха го в затвор, зам... зам да омъжат щерка си... за чужбинско да я омъжат... нам напук! А. Страшимиров, ЕД, 150. И тъй, онзи, който има нещо готово списано, хвърлил го е на тавана, зам да чака по-добри години. Лил., 1884, кн. 7, 43. — Побратиме, рекъл тоя [момък] на един от познайниците си. — Даваш ли ми ти чизмите си да изиграя и аз едно хоро? — Давам ти ги зер — отговорил познайникът му, — ама полекичка да играеш, зам да не ги скъсаш, зере са нови. Град., 1875, кн. 3, 16.