ЗАМÀЕН, -àйна, -àйно, мн. -àйни, прил. Остар. Поет. Омаен, очарователен. И все по-замайни и по-замайни стават песните им. Т. Влайков, Пр I, 200. Балкана виждам аз — в шеметни висоти / изстъпват връх до връх и дивни, и замайни. П. П. Славейков, КП, ч. III, 6.