ЗАМÀЗВАМ, -аш, несв.; замàжа, -еш, мин. св. замàзах, св., прех. 1. Запълвам с мазилка или с друго вещество някаква дупка, пролука, цепнатина и под.; залепвам1. До някое време гласи хамбара, чисти го, замаза дупчиците, отдето можеше да се провре мишка. Ст. Марков, ДБ, 322. Замазаха дупките с глина. Гр. Угаров, ПСЗ, 188. Юрий не си играеше. Отчупваше тук, залепваше и замазваше там, бронзираше, патинираше. Д. Калфов, Избр. разк., 303. Капакът на гърнето е бил замазван с тесто, а гърнето е било заравяно до половина в пепел и жар. Така ястието е къкрело в продължение на 4—5 ч. Л. Петров и др. БНК, 113.
2. Разг. Покривам с вар, боя или с глина, стени, под и др.; измазвам, залепвам1. Аз пак седнах пред телефона и се заех да открия кой ще замаже измитата стена. Н. Каралиева, Н, 34. Тя взе да замаже, но рече по-напред да поразкопае, та да се изравни. Й. Йовков, ВАХ, 181. Добрата негова млада стопанка, откакто беше замазала, постлала и наредила къщичката си, бързаше да докърпва една нова дрешка за детето им. Ил. Блъсков, ПБ III, 6. Една кокона иска пари от мъжа си уж да купи вар да замаже къщата, а тя си купила белило. П. Р. Славейков, СКНГ, 50-51.
3. Заличавам, закривам нещо написано, изцапано и др., като го покривам вещество, което се маже. По стените [на църквичката] е имало стари стенописи, но те са замазани с вар. Ст. Михайлов, БС, 199. Двама стражари замазаха с вар всички противодържавни лозунги. Г. Караславов, Избр. съч. II, 382. Набързо замаза сухата кал по ботушите си с боя. В. Нешков, Н, 126. Яна, сестра му, замазваше афоризмите, написани с молив на стената в такива нощни размишления, когато момчето се опитваше да разбере какво го обкръжава. Ем. Станев, ИК I и II, 100.
4. Прен. Разг. Прикривам, правя да не се узнае, разбере нещо, като обикн. го премълчавам или представям под друга форма; потулвам, скривам. — Здраве да е — засмя се Стефан. — И си подаде оставката. Тя не бе приета и след това цялата история някак притихна, замазаха я. Н. Тихолов, ДКД, 105. — Нали ще му кажеш, че си се пошегувала? Нали можеш да замажеш работата? — прошепна неуверено Еми. П. Вежинов, ДВ, 195. Мълчах и виждах, че не е в нрава му да смекчава или да замазва неблагополучията. П. Илиев, ЛВ, 67. — Защо те замазваха истината? Защо смълчаваха за подлостта на цялата тази шайка от съглашенски разбойници? Г. Караславов, ОХ III, 341. // Прен. Разг. Заглаждам, поправям впечатлението от нещо нередно, неудобно, смущаващо. Горанов схвана, че е прекалил, та почна да замазва: — Подробностите не са важни. О. Василев, ЖБ, 117. — Този е опасен! Плюе и после замазва, а жените много обичат това. Д. Димов, Т, 339. Калинов искаше по-скоро да заглади и замаже неприятното впечатление от това неделикатно детинско любопитство. Т. Влайков, Съч. II, 186. замазвам се, замажа се страд. Захлупва се [яхнията] с капака и се замазва наоколо с тесто, за да не издиша. Н. Сотиров, СК, 344.
◊ Замазвам / замажа очите на някого. Разг. Залъгвам някого със странични, второстепенни неща, за да не види истинския вид на нещо лошо. Нощем и тайно нашите изпокриха бъчвите и оставиха в мазетата по някоя и друга задънка, колкото да замажат очите на акцизните. Й. Радичков, ББ, 160. Взимат ни мъжете, а след това ни замазват очите с геройство. Геройство къща не върти, сираци не гледа. К. Петканов, МЗК, 24-25.