ЗАМÀЗКА ж. 1. Строит. Слой, най-често от циментов разтвор, примесен с пясък, от разтвор на гипс и др., който се полага и заглажда върху бетонни повърхности или зидария. По стените личат следи от тънка, но много здрава варова замазка. Ст. Михайлов, БС, 37. Линолеумът се поставя върху циментова замазка. Асфалтова замазка. Хоросанова замазка. Гипсова замазка. // Спец. Слой от вещество, който се поставя върху някаква повърхност, за да се изглади, уплътни, да ѝ се придаде устойчивост, и под. Използуването на циркониевите маси във вид на защитни замазки и разтвори при иззиждане на пещите е една от възможностите за по-широкото използуване на циркониевите минерали. К. Дойчев, МП (превод), 254. Известни са редица начини за закрепване на плочките върху стената: закрепване чрез замазка от цимент, вар и пясък. МК, 1975, бр. 3, 21. ● Обр. Няма да усетим как около нас ще изникне изпод замазката на бездушието и безвкусицата една нова София, приветлива и многоцветна. С. Северняк, П, 378.
2. Вещество, с което се покрива някаква повърхност или се замазва, запълва дупка, пролука, цепнатина. Гюргя забърка грижливо замазката. Ст. Станчев, НР, 43-44. Този мехлем или замазка требова всякога да са употреблява при отрязуването на пръчките по калема на дървото или кога някой обели кората на дръвчето. З. Княжески, ПРШ (превод), 39. Машина за мазане на дъната на варелите с уплътнителна замазка.