ЗАМÀЗУВАМ, -аш (остар. и диал.); замàжа, -еш, мин. св. замàзах, св., прех. Замазвам. замазувам се, замажа се страд. После откак са [кората] завърже, замазува са върхът на дръвчето с мехлем. З. Княжески, ПРШ (превод), 39.


Източник: Речник на българския език (онлайн)