ЗАМÀЙВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от замайвам и от замайвам се. Севда работеше до отмаляване, до замайване. Често като се изправяше за миг, пред очите ѝ заиграваше разноцветна паяжина. Г. Караславов, С, 111. Първото негово замайване от повече префърленото вино беше се разнесло. Т. Влайков, Съч. III, 37. В най-сложните случаи оставали само малки замайвания, незначително виене на свят от време на време или едно леко потреперване на някой мускул на лицето, на ръката или на краката. Пл, 1933, бр. 1446, 2.