ЗАМÀМВАМ1, -аш, несв.; замàмя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Започвам да мамя.
ЗАМÀМВАМ2, -аш, несв.; замàмя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Остар. и диал. Примамвам, подмамвам. Все пак раменете на Одринлиева тръпнеха. Нищо. Тя ще свърши и това! Нали само отдалеч ще замами часовоя? Ще го направи! А. Страшимиров, Съч. V, 394. Той замамил римляните с престорен бяг в засада. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 307. Па си дойде самодива, / па отвръти сиво стадо; / замами го горе-доле, / горе-доле в бели Дунав. Нар. пес., СбНУ XLIV, 119. — Дигай се, дигай, йовчарко, / помами стадо големо, / та ги на трева замами / и ги водица напой. Нар. пес., СбВСтТ, 311.
2. Диал. Залюбвам, залъгвам2. Загалих, майчо, замамих, / загалих мома хубава. / Галих я, не изгалих я, / мамих я, не измамих я. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 160. Загалил съм, замамил съм, мале ле, / до две моми, до две дружки. Нар. пес., СбНУ XII, 28. замамвам се, замамя се страд.