ЗÀМАН нареч. Диал. Всякога, винаги. Това и други път щеш гледа, ами такова хоро заман има ли го? Я послушай саде, чак мен ми се доигра. Т. Влайков, ПСп, 1889, кн. 28-30, 473. То новини заман има — отговори домакинът и подаде на госта чашка ракия за добре дошел. Кр. Кръстев, К, 128. На детето зелен венец, / на венецо горско цвеке, / горско цвеке от секакво, / най-повече здравичето, / да йе дете заман здраво. Нар. пес., СбНУ III, 20. Заман се паре, либе, печале, / либе се либи додек е младост. Нар. пес., СбНУ XI, 10.
◊ От заман години. Диал. От много отдавна.
— От араб. през тур. zaman.
ЗАМÀН, мн. няма, м. Диал. Време. Дойде заман, бракя,.., / разделиха ниви и ливади, / разделиха коне и биволе, / разделиха овце и воловце. Нар. пес., СбНУ XLIII, 332. — Либе ле, Добри, либе ле, / я си залибих па друго / .. / Тебе е заман минало, / като на бивол кирия, / на мала вола оране. Нар. пес., СбНУ VI, 20. Дигай се, старокьо, / че ти замана минува. Нар. пес., СбВСтТ, 174.
◊ Аман заман. Простонар. За израз на настойчива молба за милост, пощада, помощ при опасност, мъка, отчаяние, безпокойство. — Аман заман! — замоли се попът. — Ако ми имаш уважението, няма да го правиш! Ще стане черквата резил! Н. Хайтов, ДР, 103. А жената вика, та се дере: — Аман заман, не погубвай, беим, баща им. Д. Мантов, ХК, 64. — Как не го молих! Аман заман — казвам. — Помогни на човека, доброто никой няма да го забрави. П. Вежинов, ЗНН, 123. За зор-заман. Простонар. За случай на крайна необходимост; за краен случай. Чудно нещо е мярката на българина за зор-заман. Друг да е, щом види, че децата му замръкват неяли, че майка му более или самият той посреща зимата бос, ще реши веднага, че е дошъл зор-заман — усилното време. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 364. Завчера щях да си купя един револвер, ама не биде, защото било много строго забранено. Нъ ще гледам някак скришом от тука. Сè трябва един за зор заман, особно ако имам такъв лош път до дома — зверове и човеци, еднакво опасни. Ал. Балабанов, П, 226.
— От араб. през тур. zaman.