ЗАМАНГИЛЬÒСВАМ, -аш, несв.; замангильòсам, -аш, св., прех. Диал. Залъгвам2. Двамата мъже започнаха един през друг да разпитват стареца за това-онова, замангильосваха го всякак и даже цинични вицове му разказваха. ВН, 1965, бр. 4225, 4. В село имаме един кооператор Киро Туктама. Способен е да те замангильоса така, че да те прати за липови ябълки. Г. Краев, СТ, 32. замангильосвам се, замангильосам се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)