ЗАМАРШИРУ̀ВАМ, -аш, св., непрех. Започна да марширувам. Той дигна пак ръка под сенника, обърна се и замарширува към землянката си. Г. Райчев, Избр. съч. I, 43. Войската замарширува в пакет на дружини. Д. Вълев, З, 13. Изведнъж гръмнаха военни музики, децата замаршируваха като войници. Ст. Даскалов, МЧ, 170.