ЗАМÀХВАМ1, -аш, несв. (рядко); замàхам, -аш, св., непрех. и прех. Започвам да махам. Огнянов се изправи цял на входа на воденицата и замаха с две ръце. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 218. Дядо поп изтри потното си лице, замаха с кадилницата и се накани да тръгне. Елин Пелин, Съч. III, 91. Изпращачите също ѝ замахаха, почакаха да се отдалечи параходът и бавно поеха към града. Д. Спространов, ОП, 202. Бае Пешо наточи косата, па чевръсто, чевръсто замаха и завчас доизкара откоса. Т. Влайков, БСК II, 175. Изглеждаше, че Чокоя много не се уплаши, само замаха по-често камшика, като подвикваше на конете: „Дий! Хайде, дий!“. Й. Йовков, ЖС, 187. Едно голямо и рунтаво като овца куче замаха опашка. Н. Каралиева, ЯЧМ, 22. замахвам се, замахам се страд. Под прозореца една бяла кърпа се замаха. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 36.
ЗАМÀХВАМ СЕ несв.; замàхам се св., непрех. Остар. и диал. 1. Започвам да се вея, да се развявам. Замаха се червен стяг. Ст. Младенов, БТР I, 735.
2. Започвам да се люлея; залюлявам се (Ст. Младенов, БТР).
◊ Още коня не видял (не яхнал), крака<та си> замахал; още на коня се не качил, крака<та> замахал. Разг. Ирон. Употребява се, когато някой преди да е осъществил нещо, крои планове какво ще прави след това.
ЗАМÀХВАМ2, -аш, несв.; замàхна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. замàхнат, св., непрех. и прех. Правя замах с нещо, извисявам със замах нещо. Един от кавалеристите замахна със сабята си и закачи с върха рамото му. Ив. Вазов, Съч. VIII, 151. Работата бе увлякла младия селянин, той наново замахна със секирата. Д. Талев, ЖС, 37. Виждаха само как дядо Руси от време на време замахва с ръка, като че сече. Й. Йовков, СЛ, 84. При тези последни и категорични думи Методи Кусев прави решителен жест с дясната си ръка — сякаш замахва, за да разреже невидим възел. К. Странджев, ЖБ, 19. И младият каруцар, като замахна камшика над конете, подвикна им силно и ободрително. Елин Пелин, Съч. I, 42. // Непрех. Правя замах, за да ударя някого или нещо, да хвърля нещо и под. Нонка го гледаше сухо и твърдо. Това още повече го ядоса. Замахна и я удари по бузата. И. Петров, НЛ, 186. Някой плю, изпсува и замахна в тъмнината. Ударът разряза въздуха и потъна в същия миг в плещите на жертвата. Кр. Велков, СБ, 81. Стоях тъй, държах монетата. Пристъпих към прозореца, замахнах и с все сила я запокитих навън. А. Гуляшки, ЗР, 51. Наблизо се чу съскане на коси. Двама яки мъже красиво замахваха и тревата лягаше в нозете им на едри тъмнозелени бразди. Н. Тихолов, ЛФ, 1956, бр. 8, 1. // Непрех. Разг. Нанасям, обикн. със замах, удар на някого; удрям. Па не стигнаха тие нейни трудове и мъки, ами Панчо ѝ притуряше със своите опачини, с честите си глъчки и викове, а особено пък като зе и да замахва. Тогава и аз замахнах, и това е всичко. О. Бояджиев, П, 79. замахвам се, замахна се страд.
ЗАМÀХВАМ СЕ несв.; замàхна се св., непрех. Диал. 1. Правя замах, за да ударя някого или нещо; замахвам. Другарят вързал жената и замахнал се да я съсече. Нар. прик., СбНУ X, 149. Родилката я [болката] усещаше как се приближава, как преминава през кръста ѝ. Или това беше някаква невидима ръка, която се замахваше отдалеко и забиваше в кръста ѝ остър, нагорещен шиш. Д. Талев, ПК, 783.
2. Махвам се, дявам се някъде (Н. Геров, РБЯ).
Източник: Речник на българския език (онлайн)