ЗАМÀХВАНЕ , мн. -ия, ср. Отгл. същ. от замахвам2 и от замахвам се; замах. Корсарят хвърли с широко замахване въдицата. Н. Антонов, ВОМ, 31. В едно разпалено замахване той удари едно голямо стъкло с червено вино. Ив. Вазов, Съч. XXII, 85. И не след много време от заплашване той мина и към истински замахвания. Т. Влайков, Съч. II, 139.