ЗАМÀЦВАМ1, -аш, несв.; замàцам, -аш, св., прех. Разг. Започвам да мацам. замацвам се, замацам се страд. и възвр. Поотрасна и се замаца с червило и белило.
ЗАМÀЦВАМ2, -аш, несв.; замàцам, -аш, св., прех. Разг. Зацапвам2, замърсявам. Работливото момче се трудеше босо, покрито с прах от песъчливата пръст, а едната му буза бе зацапана в зелено. Отметна чевръсто с ръка един кичур и още повече замаца челото и другата си буза. В. Тихолова, ЕТП (превод), 67. // Като пиша, оцветявам нещо или изтривам нещо написано, го правя лошо и го размазвам. Така съм замацал домашното си, че трябва да го препиша. Δ Тази гума замацва. замацвам се, замацам се страд. Месечните или двумесечните бележки по успеха се вписват винаги с черно мастило. Погрешно вписаните бележки не трябва да се замацват или изстъргват с нож. Хр. Максимов, УА, 619.
ЗАМÀЦВАМ СЕ несв.; замàцам се св., непрех. Разг. Зацапвам се, замърсявам се. Заразата се намира в храчките, сополите и най-много в слюнката на болните, с която лесно се замацват книги, дрехи, играчки, кърпи, постелки и чрез тях се разнася болестта. ВОбВ, 1903, бр. 5, 3. Роклята ми се е замацала, трябва да я изпера. // Разг. Размазвам се (в 1 знач.). Взрях се в новия надпис. След това започнах да изтривам и него, но той взе, че се замаца. (превод) К, 1977, кн. 4, 57.