ЗАМÀЧКВАМ, -аш, несв.; замàчкам, -аш, св., прех. Започвам да мачкам. Той повдигна ризата на Васил и лопатестите му шепи, намокрени с газ, замачкаха с плясък гърба на момъка. Д. Вълев, З, 112. Изведнъж той се замисли, замачка трохи между пръстите си. Й. Йовков, Ж 1945, 118. Селянинът замачка с ръце калпака си и сконфузено погледна Деяна. М. Марчевски, П, 13. Тя помълча. Пръстите на ръцете ѝ нервно замачкаха плисетата на синята ѝ пола. А. Гуляшки, Л, 412. Сбъхтаха нещастника и с див / рев го замачкаха с крака. П. П. Славейков, КП ч. III, 139. замачквам се, замачкам се страд.