ЗÀМАШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. Остар. 1. Който работи или действа със замах, с широки, енергични и силни движения. Въз проголени стърнища лягат ръкойка след ръкойка, а по тях пристъпят замашни вързачи и вържат тежките снопи. П. Тодоров, И I, 97. Младият бурсак възкипя, с безумна дерзост хвана той задното колело със замашната си ръка и запря кочията. Н. Бончев, ТБ (превод), 16. Със щит ща да тя забраням / от силни копья замашни. П. Р. Славейков, Ч, 1873, бр. 11, 1037.
2. В който има замах, извършва се със замах. Ходът на животното е сигурен, замашен. Ръката на конника знае доколко може да отпусне дивата воля на животното и доколко трябва да я управлява. Н. Драгова, КО, 140.
3. Прен. За човек — който работи със замах, с разгърнатост и творческа широта. — Ти си замашен човек, като хванеш работа, ще я развъртиш, ще тръгнат хората след тебе — обади се и мълчаливият Костадин. Н. Тихолов, ДКД, 106. Ей я звеноводката кака Деша, замашна жена, работна и добродушна. Кр. Григоров, ПЧ, 128. Колко войска ще може да извади и какъв замах от сила би могъл да добие замашният в замислите си принц, за да освободи българите. П. Р. Славейков, ПХС, 27.
4. Прен. В който има замах, творческа широта. Замашни и дълбоко прочувствени са нашите хайдушки песни. Ст. Грудев, ББ, 24. Картината е силна, замашна, внушителна и ефектна! Б. Ангелов, ЛС, 266.