ЗАМÀШКА ж. Остар. Неодобр. Начин на действие, похват.
Именно Т. Г. Влайков има дързостта през 1928 г. да издигне глас на протест срещу Борис III за проявения от него бащин вкус към автокрация и личен режим, като заяви, че в знак на протест срещу тия царски замашки връща своя депутатски мандат. Д. Казасов, ВП, 562-563.
Този бурно патетичен стил приляга напълно за изключителната „титаническа“ личност на Раковски. Дори реториката и театралността съответствуват на неговите „аристократически“ склонности и замашки и затова се чувствуват уместни, естествени. М. Николов, ИБЛ, 189.
Антон Кьосето имаше хайдушки замашки, та интелигентни момчета като Никола Дечев не можеха да го търпят. Л. Милетич, МОПЦК, 21.
— Рус. замашка.
Източник: Речник на българския език (онлайн)
