ЗАМÀЯНО. Нареч. от замаян. Колко хубаво направих, че дойдох! — мислеше някак замаяно. Сега тя вече знае, че я обичам, и не ми се сърди. Д. Ангелов, ЖС, 245. Едвам по мрачевина тя изправи кръст сред широкия дядов Фотев двор и замаяно се заогледва. А. Страшимиров, А, 7. При залез слънце трясък спира. / Днес, който доживя, замаяно се взира / в небето чудно. К. Христов, ЧБ, 369.