ЗАМБÀ ж. Спец. 1. Ръчен метален инструмент за пробиване на кръгли дупки върху кожа, тенекия и др. С помощта на замба в местата на точките пробивам кръгли отвори с диаметър около 2 милиметра. К. Ниемец и др., ТЛ (превод), 32. Решетарите правели решета от обработена суха овча кожа, надупчена със замба — нещо подобно на перфоратор. БЕтн, 1992, кн. 3, 65.
2. Железен печат, щемпел за поставяне на белег върху метален предмет. За увеличаване на декоративния ефект на гладките фонове или петна [на иконите] понякога по тях се щамповали със замба или гравирали с острие различни орнаменти. Л. Прашков, БИ, 33. Пловдивските майстори полагат със замба и своите инициали, с което гарантират за качеството на ножовете. БЕтн, 1988, кн. 1, 36.
— От перс. през тур. zɩmba.