ЗАМБА̀К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. 1. Крем1, крин, лилиум. Зачто ся топи сърцето ти от радост, колкото пъти преминуваш от пъстрото блещукане на замбака в сребровидното лъщение на високите лалета. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 164. Триселски войвода / я ща да ти стана / за бяла кадъна, / за тенка гъркиня, / яко ми накупиш / йот невяна мести, / йот божура цукна, / йот бял замбак риза. Нар. пес., СбНУ ХХV, 42.
2. Вид перуника, ирис; син крем.
◊ Див (юрдечи) замбак. Диал. Ниска перуника; патета, юрдечета. Едър (питомен, син) замбак. Диал. Градинска перуника. Жълт (воден) замбак. Диал. Блатна, водна перуника; блатен жълт крем.
– От араб. през тур. zambak. – Други форми: зъмбàк, дзънбàк, зомбàк, самбàк.