ЗАМБА̀ЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Умал. от замбак. Той стана, разходи ся из ливадето, набра си една китка цвете от перуника, от дребни жълти и сини замбачета, кои ся зоват: юрдечета – патета. Ц. Гинчев, ДТ, 18-19. Йован си чешма градеше, / край чешма башча правеше, / на башча цвете садеше, / синьо-зелено шибойче, / бело црвено замбаче. Нар. пес., Ст. Веркович, НПМБ, 266.
– Друга форма: зъмбàче.