ЗАМÈЗВАМ, -аш, несв.; замèзя, -иш, мин. св. -их, св., непрех. и прех. Разг. Обикн. с предл. с. Вземам, хапвам мезе. Замези с хубав залък ръжен хляб с луканка, преглътна и продължи. П. Незнакомов, ТС, 14. Тъкмо бяхме нарязали един пъпеш и се готвехме да замезим, пред нас се появи Виолета. К. Калчев, ДНГ, 132-133. Пиеха силна анасонлия ракия и замезваха с краставички. Вл. Зарев, С, 1972, кн. 11, 75. На Бабин ден с пача замезват ракията, а с пастърма – виното. замезвам се, замезя се страд.

ЗАМÈЗВАМ СЕ несв.; замèзя се св., непрех. Диал. Замезвам. Заповядай, свате, замези се, пиперът и той ни е от кооперативната, па дай да се чукнем. Кр. Григоров, Н, 53. Маджурина намери ножа на дъската под бурето и отряза парче месо. Замези се. Д. Вълев, Ж, 15.


Източник: Речник на българския език (онлайн)