ЗАМЕЗЯ̀ВАМ, -аш, несв. (рядко); замèзя, -иш, мин. св. -их, св., непрех. и прех. Разг. Замезвам. Кметът и прокурорът тъкмо си пиеха ракията под една круша, като замезяваха с изстудена диня. Хр. Пелитев, АЧ, 56. Замезявам виното. замезявам се, замезя се страд.

ЗАМЕЗЯ̀ВАМ СЕ несв. (рядко); замèзя се св., непрех. Диал. Замезвам се.


Източник: Речник на българския език (онлайн)