ЗАМЕНЍТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Спец. Който заменя, сменя нещо предходно, обикн. неподходящо, погрешно и под. Ако разплащателните агенции публикуват анализи на заменителните таблици по години, ще се види, че става дума за стотици милиони, което значи лоши проекти. Строит., 2013, бр. 39, 6. Кметът е издал заменителна заповед и наредил на фирмата да строи диги.

2. Юрид. Който е свързан с нотариална замяна на имущество. Заменителната сделка е извършена успешно.


Източник: Речник на българския език (онлайн)