ЗАМЕНÒВНИК, мн. -ци, м. Диал. Всеки един от двата пръстена, които се разменят взаимно при годежен обред. Мела мома рамни двори, / та измела златно перо, / та го дала на златара: / – Айде, златар, / да ми ковеш златен пръстен, / златен пръстен заменовник. Нар. пес., СбАИ, 260.