ЗАМЕНЯ̀ЕМОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Отвл. същ. от заменяем. При оценката ще се взема предвид: дали устройството е експериментирано, от какви елементи е изградено и възможността за тяхната заменяемост. РТЕ, 1983, кн. 1 [еа]. Във всичко може да има заменяемост. Дори в любовта. Бл. Димитрова, Лав., 94.


Източник: Речник на българския език (онлайн)