ЗАМÈРВАМ1, -аш, несв.; замèря, -иш, мин. св. -их, св. 1. Прех. и непрех. Започвам да меря, да се прицелвам, обикн. с пушка, пистолет и под. в нещо. Някои даже замериха с пушките, но Огнянов ги спря. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 131. В гората спокойно дремеше на слънце един великолепен ястреб. – Ето щастието на Ефремча проработи, казах си. Насочих пушката и внимателно замерих. Н. Попфилипов, РЛ, 118.
2. Прен. Прех. В съчет. с очи и предл. с. Започвам продължително да гледам някого, обикн. с недоволство, с неприязън. На далечната маса поручик Черенев внимателно следеше всичко, та сега мрачно замери с очи ту Стефка, ту седналия срещу нея млад човек. А. Страшимиров, Съч. I, 254. Като застана на вратата, старателно прокара с носа на обувката си делителната черта и замери с очи ъглите. Ат. Мандаджиев, ОШ, 17. замервам се, замеря се I. Страд. от замервам1. II. Взаим. от замервам1 във 2 знач. Седим и се замерваме с очи.
ЗАМÈРВАМ СЕ несв.; замèря се св., непрех. Остар. и диал. Замервам1 (в 1 знач.). Но ловец един ги [птичките] зърна, / дигна пушка тънка, мярна / и замери се на тях. Ст. Чилингиров, СБД, 25.
ЗАМÈРВАМ2, -аш, несв.; замèря, -иш, мин. св. -их, св. 1. Прех. Хвърлям камък или друг предмет върху някого или нещо с цел да го улуча, да го ударя. Две шилета се отделиха, нагазиха във водата. Дойчин ги замери с камъче, подкара ги. К. Петканов, ЗлЗ, 6. Веднъж ние излязохме на двора с прашките си, почнахме да замерваме врабчетата. Й. Радичков, В, 243. Възправяхме едри плочи, заставахме на разстояние, с камъни в ръце, и при подаване на знака започвахме да замерваме, да събаряме и разбиваме изправените плочи. Н. Хайтов, ШГ, 29. Трифон се наведе, взе една буца пръст и замери кабината. А. Гуляшки, СВ, 328. Йовко е добър мерач – / снежни топки мята ловко. / Завчера замери куче, / а прозореца улучи. Цв. Ангелов, СГ, 176.
2. Прен. Обсипвам, нападам някого с думи, факти и под. Замериха ме с куп обвинения.
3. Обикн. със следващ гл. и съюз да. Правя движение с ръка, за да хвърля нещо, понечвам, посягам да запратя нещо по, върху някого или да се прицеля. Гошо мълчеше. Изведнаж Кабака грабна тоягата на Коля и замери да го удари. Г. Караславов, Избр. съч. I, 194-195. Велзавела пееше, наведена над прозореца, пък аз стоях зад стените, та слушах. Изтеглих стрела, замерих, та я внизах в една плинта под прозореца. Н. Райнов, КЦ, 102. – Татко, срещнаха ме турци и един ме замеряше с пищова си, ала пищовът му не хвана. А. Дончев, ВР, 51. Замерих да цапардосам кучето.
4. Прех. В съчет. с ръка, пръсти и предл. с. С жест изразявам заплаха, недоволство, закана и под. – Ох, съкровище! Все с тия съкровища! – посъвзе се най-после Филип, като замерваше другаря си с ръка, сякаш го сочеше на показ. П. Стъпов, ГОВ, 84. Незнанова нетърпеливо го прекъсна, като го замери с ръка. Ст. Чилингиров, РК, 130. Видях го [духа] преди малко тамо, с пръст към тебе заканително замери / и грешник чух един, кой с глас чевръст / обърна се и го нарече Жери. К. Величков, Ад (превод), 235. замервам се, замеря се I. Страд от замервам2. – Не е хубаво да се замерват къщите на старите жени – захитрува Мира. В. Ченков, СНД, 107-108. II. Взаим. от замервам2 в 1 и 2 знач. – С Минтана другарувате от деца, а сега се замервате с кал. К. Петканов, ДЧ, 343. Вън те полудяха до едно. Хвърляха нагоре калпаци, каскети, боричкаха се по снега, замерваха се с топки. Д. Калфов, ВП, 50.
ЗАМÈРВАМ СЕ несв.; замèря се св., непрех. Замервам2 (в 1 знач.). – Иш бре, пущини! Сетне взе шепа пясък и се замери към стряхата. Сл. Трънски, Н, 289. Няма да се замервам с хартиени топчета в училище.
◊ Замерил съм в главата, ударил съм в краката. Диал. Излъган съм, не съм успял, не съм сполучил.
ЗАМÈРВАМ3, -аш, несв.; замèря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Рядко. Започвам да меря, да определям размер, разстояние и под. Пристигналите землемери замериха с призми и ролетки границите на землището. замервам се, замеря се страд.
ЗАМÈРВАМ СЕ несв.; замèря се св., непрех. Остар. Книж. С предл. с. Сравнявам се с някого. Наполеон: – Аз не съм задоволен сос вас, Коленкурте. Коленкурт: – Как съм бил така злополучен да се замеря с ваше величество. Хр. Драганович, НБ (превод), 59.
ЗАМÈРВАМ4, -аш, несв.; замèря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Нежел. Измервам. Той [човекът] прекрачи свободно в космическото пространство, опита и огледа лунната повърхност, замери с удивителна точност далечната съседка, красавицата Венера. Хр. Одисеев, ТН, 3. Напоследък често ставаме свидетели на употребата на руския глагол замеря, замервам, който се употребява вместо българския измеря, измервам. Единствената причина за тази замяна е в това, че в този вид думата е заета в професионалния жаргон. Дем., 2001, бр. 145 [еа]. замервам се, замеря се страд.