ЗАМЕСА̀РКА ж. Диал. 1. Девойка или жена, която участва в приготвянето на обредни хлябове за сватба.
2. Разш. Помощничка на домакините по време на сватбеното тържество. Спомни си, когато бе замесарка на Пановата сватба. Разнасяше колаци, канеше сватбари, а на шията ѝ тежаха жълтиците на Пановата майка. К. Петканов, СВ, 47. Дойдоха замесарките и раздигнаха софрата. К. Петканов, ОБ, 41.