ЗАМÈСВАМ1, -аш, несв.; замèся, -иш, мин. св. -их, св., прех. Започвам да меся. Жената замеси тесто в нощвите. замесвам се, замеся се страд.
ЗАМÈСВАМ2, -аш, несв.; замèся, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Забърквам с месене брашно с вода, понякога с добавяне на мляко, яйца, подобрители и др., за да получа тесто. – Не ме жалиш, Рашо, не ме жалиш... От тъмно съм станала хляб да замесвам, подници да дигам и да свалям, манджа да готвя и какво ли не... Кр. Григоров, Н, 67. – Я слушай, непослушнице! Гребни едно кринче брашно и го отсей: на едната страна чистото, а на другата – триците. Сетне ми замеси две питки – едната бяла, а другата – тричава. Чичо Стоян, ДК, 37. Жена му мислила, мислила, па току огребала зелевата каца. Замесила хляб с чорбата. Г. Караславов, Избр. съч. II, 185. Месила бела погаче, / со съзи я замесила, / на сънце я е изпекла. Нар. пес., СбНУ ХLVIII, 95. Замесваме твърдо тесто от разбитите яйца, киселото мляко, солта и брашно.
2. При месене прибавям към тестото билки, цветни пъпки и др. на обреден хляб, баница или погача. Изходиха и врачки, и знахари, / какво не му замесваха во хляба, / не би късмет. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 159. В новогодишната пита бе замесено късметче със сребърна пара.
3. Разг. Смесвам при месене в механична смес две или повече неща; размесвам. Старата Лоевица започна да събира пресния тор от двете добичета, които бяха им оставили, да го замесва със ситна плява и да го суши. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 103. Редовно подхранвах пилетата с квасено бито кисело мляко, което също замесвах с ярма. ОП, 466. Накисваме средата на филийките хляб във вода и мляко, отцеждаме ги, нарязваме магданоза на ситно. От всички изброени продукти замесваме „кайма“, която подправяме със сол и черен пипер. Δ Замесвам кюфтета.
4. Прен. Въвличам, забърквам някого в нещо (донос, клевета, престъпно деяние, събитие и под.); намесвам1. – В кантората днес идваха хора от полицията да ме питат за тебе. Стражарят замесил нещо и твоето име. Г. Райчев, ЗК, 204. Другарят Петров имаше разпри, навярно някои са го замесили, наклеветили... Ст. Даскалов, СЛ, 504. Политически нечестивци го замесват в някакъв заговор и за права бога обесиха поета. П. Р. Славейков, ОБ, 236.
5. Диал. В миналото – върша обред с обреден хляб във връзка с помен, сватба и др. За сватба каул сторили, / йотсякли и замесили. Нар. пес., СбНУ ХХV, 67. Стояна засев засели, / засели и замесили. Нар. пес., СбГЯ, 41.
6. Диал. Заменям, смесвам, обърквам едно нещо с друго. Тинка (навежда се и взема бухалката): – Како, ти ли си я оставила?... Севдана: – Аз!... Прибери я при дрехите, да я не замесим! Ц. Церковски, ТЗ, 103. замесвам се, замеся се страд. Готвачът съм аз. Само кюфтета не зная да правя, но за неделя ще се опитам. Коста Мотев настоява, че трябвало да се замесват с брашно. А. Гуляшки, Л, 457. Фурната бълва по 10-15 000 самуна на ден, а нощвите, в които се замесва тестото, са цели лодки. Ив. Вазов, Съч. ХV, 73. Когато пък дочу, че и неговото име се замесва в някакви нечисти работи, Прангата силно се ядоса. Т. Влайков, БСК III, 94.
ЗАМÈСВАМ СЕ несв.; замèся се св., непрех. 1. Обикн. с предл. в. Забърквам се в нещо, обикн. престъпно деяние, спор и под.; намесвам се. Замеси се в тия спорове целият клир, пламнаха крамоли и с ония, които твърдяха, че божата същност е непознаваема. Ем. Станев, А, 103. – Във вашите борби да се замесвам – не е моя работа. П. Тодоров, Събр. пр II, 347. Старата се страхуваше да не се замеси в някои работи, да не го арестуват пак и постоянно се канеше да го гълчи. Г. Караславов, Тат., 204-205.
2. Остар. и диал. Събирам се, общувам с някого. – Имам голямо благодарение да се замеся най-паче като с вас хора; както знаете, аз съм самичък с баща си – нямаме ближни родове – та затова гледам да се събера с добри хора. Д. Войников, КЦ, 44.
3. Диал. За добитък – влизам, смесвам се в чуждо стадо; обърквам се. – Девет пъти аз пребродих, / аз пребродих сиво стадо. / Мойта майка не намерих. / Дали в бюбюк са замеси, / или вълци я изяли. СбНПСЗБ II, 100.
◊ Замесвам / замеся в някаква каша някого; замесвам / замеся в кашата някого. Разг. Направям някого съучастник в някаква неприятна или непочтена работа, намесвам някого в нещо нередно. – Можеш ли да кажеш кой е обрал църквата! – Деяна е. Пък ако не е Деяна, попът ще да е и никой друг! – Де и ти, какво замеси и попа в тази каша! Г. Караславов, СИ, 146. Замесиха много хора в кашата. Замесвам се / замеся се в някаква каша; замесвам се / замеся се в кашата. Книж. Ставам съучастник в някаква неприятна или непочтена работа, намесвам се в нещо нередно. Замесен съм от някакво (нечие) тесто; замесен съм с някаква (нечия) закваса (мая). Книж. Имам някакъв характер, същност (за изтъкване на отличителна черта при сравняване). Той е замесен от тестото на оня особен човешки тип, той е от тия хора, които могат да бъдат докрай апостоли, герои и мъченици. З. Петров, ВН, 1955, бр. 184, 4. Аз самият бях замесен от селско тесто. РД, 1950, бр. 232, 2. Замесен е със селска закваса. От друго тесто съм замесен. Разг. Различавам се от някого по характер, разбирания, възпитание или произход. Аз смятах, че новопристигналият е от друго тесто замесен, но се оказа работник като нас. От едно (същото, това, туй) тесто съм замесен; от същата закваса (мая) съм замесен. Разг. Еднакъв съм, приличам си с някого по характер, разбирания, възпитание (обикн. за хора от общ произход) или съм от еднакъв произход с някого. – Болярин Радомир също измени на брата ти. И Борислав е замесен от същото тесто, от каквото и другите. Ив. Вазов, Съч. ХХ, 32.