ЗАМÈСТВАНЕ, мн. -ия, ср. 1. Отгл. същ. от замествам2 и от замествам се. Като всички слуги тя анализираше нещата вкъщи и отдавна очакваше да види жената, с която господарят ѝ щеше да замести болната. Защото това заместване ѝ се струваше вече необходимо. Д. Димов, Т, 185.
2. Адм. Само ед. Обикн. с предл. по. Временно изпълняване длъжността, функциите, работата на друго лице; заместителство. В нотариалния акт се вписва собственото и фамилното име на нотариуса, а когато актът се извършва от помощник-нотариус по заместване, вписва се собственото и фамилното име и на помощника, и на нотариуса, както и допълнението „по заместване“. Л. Тенева, АВН [еа]. До днес той изпълняваше длъжността кмет със заповед за заместване.
3. Мат. Математическо действие, при което една променлива величина или израз се замества с друга за опростяване; субституция. Обикновено системите уравнения с параметри се решават по-удобно чрез заместване. Алг. VIII кл, 62.
◊ Двойно заместване. Хим. Химична реакция, при която съставни части от молекулата на две химични съединения разменят местата си; обменна реакция. Заместване на ипотека. Юрид. Случай, когато ипотеката на удовлетворения кредитор се замества от ипотеката на неудовлетворения. Химическо заместване (съкр. заместване). Хим. Химическа реакция, при която атоми от едно просто вещество заместват атоми в химическо съединение; химическа субституция. Формулата на въглеродната киселина е H2CO3. Как тогава е възможно образуването на кисел калциев карбонат? Отговорът е – чрез заместване по един атом водород в две молекули въглеродна киселина. Хим. IХ кл, 1950, 45.