ЗАМÈСТНИЧЕСТВО, мн. -а, ср. 1. Адм. Учреждение, служба, ръководена от заместник (във 2 знач.). Заверих документите в заместничеството и отпътувах за централното село.
2. Сградата, в която се помещава това учреждение, тази служба. Хората се събираха вечер на приказки пред заместничеството.
3. Изпълняване функциите, ролята на заместник (в 1 знач.), приемник на някого; заместване. Дали обаче е ставало дума Узунов да стане заместник на Левски, нe може да се каже. Ако се съди по писмото, трябва да се допусне, че въпросът за заместничеството му не е бил поставен пред букурещките дейци. Ал. Бурмов, Избр. пр III, 51. За негов временен заместник Управителният съвет определи най-стария по години, колегата Д. Попов, който след едногодишно изпълнение длъжността се отказа и заместничеството бе възложено на мене. Хр. Яновски, МТ I, 112.