ЗАМЕСТЯ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Отгл. същ. от заместявам и от заместявам се; заместване, заместяне. В наказателните дела не са приема заместяването. ДЗОИ III (превод), 145. Началото за личното отменение от военната служба било чрез заместяване, било чрез откупуване ще са уничтожи. ДЗОИ I (превод), 35.


Източник: Речник на българския език (онлайн)