ЗАМÈСТЯМ, -яш, несв. (остар.); замèстя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Замествам2; заместявам. Гърците не само лишавали българската черква от самостоятелност, но еще ѝ отнемали самото право да заместя с не гърци йерарси висшите светителски длъжности в българските земи. Т. Шишков, ИБН, 316-317. заместям се, заместя се страд. и взаим. Слабият Смилец сега се заместяше от войнствения татарски хан, калèн в многогодишните бащински си войни. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 66. Скоро обаче тая жизнерадост се заместя от скръб. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 192.