ЗАМÈСТЯНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Отгл. същ. от заместям и от заместям се; заместване, заместяване. В случай, когато някой от привременните съдници изпадне в несъстоятелност или са осъди за злодеяние или престъпление, тутакси са зема грижа за неговото заместяне с друго лице. ДЗОИ I (превод), 207.