ЗАМЕЧА̀ВАМ, -аш, несв.; замечà, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Остар. Книж. Забелязвам2, отбелязвам, изтъквам. Заминалата неделя ти писах писмо, в което, между друго, ти замечавах, че здравието ми не е на място. АНГ I, 428. Тия пятна [слънчевите] ся появиха перво в едина край на солнцето, сетне на другий край и наконец погубиха ся отзад и сетне пак ся появиха в первий край; замечиха как да стане това тяхно обиколение – треба да ся минат двадесят и седм дни, в които солнцето ся превартява окол себе си. А. Никопит, УД (превод), 40. замечавам се, замеча се страд. Замечава ся българину търговцу у истая телеграфическа депеша: „Ако ся у Беч не найде желаемо, да изпрати търговец нарочито человека“. БДн, 1857, бр. 11, 41.
– От рус. замечать.